септември

...да пораснеш без да ти е времеМарияВасилеваболи. да пораснеш изведнъж.преди да ти е време.да се научиш да обичаша после да забравяш.да преглътваш тихичко тъгатакоято ти разказва приказки за лека нощсъс краища, които си изплаквалаповече, отколкото мечтала. боли. дазнаешче можеш да обичашот днес до края на света(или пък до утрено и то е толкова далеч!лъжа е, че е близко и възможноколко утре са си тръгваликогато са били най-сигурнии ваши?…)а все да срещаш хоракоито нямат нужда от обичане.боли. да я чувстваш как си тръгвапо малко всеки ден(на пръсти в тъмното си ходи)и не, не можеш да я спрешда й извикаш„остани, любов“(още мъничко поне)„ще ти направя чай с дъх на вяра“.не можеш, не не искашзащото тя е уморенаот чакане и обещания(времето било пари)и за да останетрябват двама…един човек любов не прави.само я изпраща мълчаливои се моли да се върне някой ден,но не, не, не сама…