Къде ми са детските книжки ... С платноходка през океана

* картинка според вашите фантазии :) - Намислих! - извика Антон. - Ще играем на следното: "С платноходка през океана". Разтребиха масата и я обърнаха с краката нагоре. Това беше лодката. И докато Антон правеше от покривката платно, Точица отиде в трапезарията и донесе припаси за парахода: един буркан с мармалад, кутия с масло, няколко ножа и вилици, кило картофи, една паница с компот от круши и половин шпеков салам. - Шпековият салам е подходящ - каза тя. - Може да изтрае няколко месеца. Натовариха припасите в лодката и в нея остана точно толкова място, колкото да се поберат децата и кучето. До масата имаше леген с вода. Докато пъруваха през океана Точица плискаше в него и накрая каза: - Морето е страшно студено. Антон слезе посред океана, донесе сол и я сипа в легена. - Морската вода трябва да бъде солена - заяви той. Последва безветрие. То продължи цели три седмици. Наистина Антон гребеше с два бастуна, но почти не мърдаха. Точица , той и кученцето Пифке изядоха шпековия салам и Точица изхленчи: - Капитане, припасите ни са на привършване. - Трябва да издържим! - извика Антон. - Хей там отвъд е Рио де Жанейро! И той посочи леглото. И понеже ги връхлетяха вълни, високи колкото къщи, Пифке падна в паницата с компота от круши и го изплиска на всички страни. Антон беше вятърът и виеше. Най - сетне бурята премина. момчето изтика масата до леглото и слязоха на сушата в Рио де Жанейро. Местното население приветсвува сърдечно презокеанските пътешественици. Направиха обща снимка на тримата. Свит на кълбо, Пифке въодушевено ближеше лепкавата си козина. Тя имаше вкус на компот от круши. - Аз съм Антонио Гастилионе, главният кмет на Рио де Жанейро - каза с дебел глас момчето. - Приветсвувам ви с "добре дошли" и обявявам вас и кучето за световни майстори на презокеанското пътуване. В този момент вратата се отвори и влезе майката на Антон. - На какво прилича тук ? - възкликна тя. - Току що преплавахме океана - съобщи Точица.Ерих Кестнер