Инвестиционната дефлация - добро време за спестителите

Няма сериозен аргумент анализът за състоянието на икономиката и домакинствата да се базира единствено на промените в потребителските цени. С други думи, популярно наричаната инфлация е просто един от възможните индекси, отчитащи промяна в крайните цени на избрана, макар и относително широка, кошница от стоки и услуги. За съжаление твърде голям ресурс от интелектуална енергия се насочва към критики на методологията на НСИ за съставяне на кошницата и начина на събиране на първични данни от пазара - докато сравнително рядко се поставя фокус върху нуждата от мерене и на други цени в икономиката.От гледна точка на отделното домакинство семейният бюджет се насочва или към потребление, или към спестяване. В повечето случаи голям дял от средствата финансират потребление на стоки и услуги, отчитани и мерени чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ). Спестяването обаче означава насочване или купуване на инвестиционни активи, чиито цени не се следят (а и не би следвало) от НСИ в познатата ни кошница.Когато политическият и макроикономическият риск в една страна намаляват, това позволява разширяване на хоризонта на планиране на домакинствата. С други думи, те гледат по-далеч напред във времето, което пък означава, че спестяването и инвестирането добиват относително по-голяма важност от текущото потребление. В България се наблюдават точно такъв процес през последното десетилетие и данните на "Индъстри уоч" за състоянието на богатството на домакинствата потвърждават наличието на подобна тенденция.При анализите на разходите на домакинствата за потребление обичайно се сравняват цените на сходни стоки и услуги в някакъв исторически период и от това се достига до извод за това доколко домакинствата страдат или печелят. Така например при относително високия ръст на потребителските цени и особено на храните през последната година анализаторите отчитат, че за да си купува същото количество храна, домакинствата трябва да плащат 24.2% повече, отколкото през миналата година.Трябва да поставим обаче и следния въпрос: какво се е променило през последната година за тези домакинства, които са решили да спестяват част от доходите си? Най-очевидното е, че те имат по-голям стимул да спестяват в банкови депозити. По данни на БНБ средните лихви по нови срочни депозити са се увеличили с близо 1 процентен пункт.В същото време редица инвестиционни активи поевтиняха. Акциите на компаниите на Българската фондова борса спадат вече 10-и месец след 5 години на непрестанен растеж. Спрямо лятото на 2007 г. един от индексите е загубил 18%, което означава, че 100 лв. сега купуват 22% повече акции отколкото преди година. В същото време почти всички компании отчитат подобряване на финансовото си състояние.Ръстът на цените на жилищата започна да се забавя - така отлагането с една година на инвестицията в жилище към момента е довело до загуба от около 30%, докато през 2004 г. - около 50%. В някои локации и особено при ваканционните имоти в някои курорти се отчита дори номинален спад през последните 12 месеца - добра новина за тези, които биха искали да купят сега.Ако погледнем отвъд Атлантика, дефлацията е дори по-голяма. Съчетанието между спадащ долар и финансова криза направи акциите на водещите американски компании с 27% по-евтини отколкото през юни 2007 г. - или 100 лева сега купуват толкова дял в американския бизнес, колкото 137 лв. преди година. Покупката на жилище или друг имот пък може да се окаже с 20-30% по-евтино в зависимост от локацията.Изглежда, че започва добър период за спестяване и инвестиране - или загубата за едни се превръща във възможност за други.